Температура по-ниска от -12°С може да повреди не само леторастите,
но и стъблото, дори до основата. Не всички сортове са еднакво
чувствителни. Като най-капризен се сочи сортът Хейуърд – именно
плодовете на този сорт се внасят от Гърция и други южни страни.
Относително по-мразоустойчив е сортът Монти, – най-дребноплодният, но
високо родовит сорт. Сортоветер -опрашители /”мъжките”/ се държат
нееднакво през различните години.
Като говорим за зимоустойчивост, можем да кажем, че не случайно се
каза още в заглавието „което познават хората” Науката и някои северни
народи познават и някои диви видове киви като Актинидия аргута, Акт.
Коломикта. Известни са и много други. Всички те имат много дребни
плодове, без власинки и понякога обагрени, често с приятен аромат.
Много от тях, като аргута и коломикта, са подчертано мразоустйчиви –
„сибиряци”.
Устойчивостта на зимните температури зависи в значителна степен от
грижите за растенията: напояване, торене, резитба за плододаване и
формиране, регулиране на броя плодове, Кивито не страда от болести и
насекоми! Трябва да не се забравя, че поливането е полезно по време на
усилената вегетация, за да има силен растеж, а през есента, когато
започват”природните поливки” напояването трябва да се спре, за да може
растението да намали и спре растежа. Така, тъканите ще съдържат по-малко
вода.
И въпреки всички агротехнически изисквания, кивито се нуждае от
защитни грижи против измръзване. Стъблото трябва да се увие с цементова
или друга плътна хартия и найлоново фолио. Но! Най-напред около
стъблото се устройва студоизолираща „тръба” като около него се
привръзват лескови, камъшови или каквито и да са други пръчки или
тръбички и едва тогава над тях се увива хартията и отгоре – фолио.
Полезно е загребване на основата с почва, която да се покрие отчасти от
изолационната обвивка Целта е стъблото да остава винаги сухо.
Стъблата на едногодишните и двегодишни растения са многократно
по-неустойчиви на мраз, затова такава защита е още по-необходима за тях.
Оше по-добра защита за тях е, ако под хартията се насипе сух чамов
талаш или суха горска шума, но в такъв случай фолиото /найлонът/ трябва
непременно да се върже отгоре, за да се избегне намокрянето на талаша
или шумата.
При условията на райони с по-тежки зими трябва всяка есен да се
завива поне стъблото по посочения начин до височината на първото
разклонение.
Вижте и нашия сайт!
Серафим Серафимов
