събота, 12 януари 2013 г.

Вистерия или Глициния

Вистерията – една от закачките на природата.
За специалистите по цветарство Вистерията/наречена така през 1848 г. на името на американския лекар Каспар Вистар, е позната по-често с името  „Глициния”. Най-популярното име е „синя акация”. То, каква ти акация! – далеч не е  дървото, от което се добиват най-здравите дървени колове и, любопитно за гастрономите! – цветовете на което лесно се превръщат във вкусни „шницели”.

От Вистерията нищо такова неможе да се направи. Нейното зряло стъбло-въже е с доста твърда дървесна текстура и здравина. Иначе това си е типичен мощен лиан. Катери се бързо и покрива стени, огради, дървета. „Пълзи” само със спирално завиване по подобие на Гърбача, без мустаци, вендузи или въздушни коренчета. За една вегетационна година новите леторасти достигат 4-5 м дължина с последователно многократно разклоняване. По този начин оплита гъсто клоните на дървото-гостоприемец и започва да го здушава двояко: с обилната си листна маса и, особено, с желязната си спираловидна прегръдка. Няма спасение! Но пък покрива всички нежелани грапавини по стената, по която се катери, като използва преди всичко водосточните тръби /улуци/, терасните огради и всяко нещо, което поне малко стърчи. В гр.Приморско южната стена на 4-5-етажна къща е изцяло облечена от Глициния, чудесно преплетена с друг красив лиан – Текома, едрите оранжеви цветове на който се отварят през цялото лято.  Глицинията може да послужи и за оригинално наподобяване на висока кокосова палма на специално устроени стълбове като чадъровидна пергола / асмалък/ в открито дворно или парково пространство.
Вистерията е представител на сем. Бобови. Известни са: Японска  - W.floribunda, – най-зимоустойчива, американски – W.frutescens и W.macrostachis и китайска –W.sinensis – почти най-широко разпространена. Листата са текоперести. Цветовете са бели, лилави, пурпурни или розови, разположени в големи увиснали рехави „гроздове” като акациевите. Цъфти масово през май и слабо – през лятото. Много атрактивни са! Създават впечатление за дантелена лилава димка. Немногобройните плодове са с форма на средноедри финовелурено овласени, сивозеленикави фасулени шушулки с единични зърна.
Размножава се със семена, но предимно вегетативно – с положници.  Целите дълги едно- до тригодишни стъбла се полагат на земята и се покриват частично с почва. След вкореняването се нарязват с дължина около 25-30 см, но задължително с добре развити коренчета. Резници се вкореняват трудно. Не е претенциозна към почвените условия. Полезно е подхранването с органични торове, компост и др. Нуждае се от умерено напояване.
Вижте и нашия сайт! 

С.Серафимов