Вистерията – една от закачките на природата.
За специалистите по цветарство Вистерията/наречена така през 1848 г.
на името на американския лекар Каспар Вистар, е позната по-често с името
„Глициния”. Най-популярното име е „синя акация”. То, каква ти акация! –
далеч не е дървото, от което се добиват най-здравите дървени колове и,
любопитно за гастрономите! – цветовете на което лесно се превръщат във
вкусни „шницели”.
От Вистерията нищо такова неможе да се направи. Нейното зряло
стъбло-въже е с доста твърда дървесна текстура и здравина. Иначе това си
е типичен мощен лиан. Катери се бързо и покрива стени, огради, дървета.
„Пълзи” само със спирално завиване по подобие на Гърбача, без мустаци,
вендузи или въздушни коренчета. За една вегетационна година новите
леторасти достигат 4-5 м дължина с последователно многократно
разклоняване. По този начин оплита гъсто клоните на дървото-гостоприемец
и започва да го здушава двояко: с обилната си листна маса и, особено, с
желязната си спираловидна прегръдка. Няма спасение! Но пък покрива
всички нежелани грапавини по стената, по която се катери, като използва
преди всичко водосточните тръби /улуци/, терасните огради и всяко нещо,
което поне малко стърчи. В гр.Приморско южната стена на 4-5-етажна къща е
изцяло облечена от Глициния, чудесно преплетена с друг красив лиан –
Текома, едрите оранжеви цветове на който се отварят през цялото лято.
Глицинията може да послужи и за оригинално наподобяване на висока
кокосова палма на специално устроени стълбове като чадъровидна пергола /
асмалък/ в открито дворно или парково пространство.
Вистерията е представител на сем. Бобови. Известни са: Японска -
W.floribunda, – най-зимоустойчива, американски – W.frutescens и
W.macrostachis и китайска –W.sinensis – почти най-широко разпространена.
Листата са текоперести. Цветовете са бели, лилави, пурпурни или розови,
разположени в големи увиснали рехави „гроздове” като акациевите. Цъфти
масово през май и слабо – през лятото. Много атрактивни са! Създават
впечатление за дантелена лилава димка. Немногобройните плодове са с
форма на средноедри финовелурено овласени, сивозеленикави фасулени
шушулки с единични зърна.
Размножава се със семена, но предимно вегетативно – с положници.
Целите дълги едно- до тригодишни стъбла се полагат на земята и се
покриват частично с почва. След вкореняването се нарязват с дължина
около 25-30 см, но задължително с добре развити коренчета. Резници се
вкореняват трудно. Не е претенциозна към почвените условия. Полезно е
подхранването с органични торове, компост и др. Нуждае се от умерено
напояване.
Вижте и нашия сайт!
С.Серафимов
