събота, 12 януари 2013 г.

Kогато си обичаш работата – създаваш.

Работа без обич е мъчение  – за работещия и за самата работа. Но пък без знание –  планина от обич не помага. Не ще много, а колкото, когато и за което трябва!
Често казваме: той не е образован, но е добър практик. И някакси подценяваме онези необходими на този човек знания, които е получил “между другото” в разговор с по-знаещите,  с “надничане” в нужните книжки. И, че след дълбоко усвояване на дадена практика (технология), “случайно” идва нужното подобряване на един или друг детайл. Това българинът го умее далеч не по-зле от другоземеца, та бил той и …Велик. И не веднъж, не по случайност.
Един “мъничък” пример…

Читателите познават не един метод на присаждане – резултат на вековечното търсене на хиляди растениевъди и особено овощари. Тази практика не е дело на богопомазани – тя е «отворен» процес. Мислещият влюбен в работата си привнася по нещо. За…свое улеснение! После то неминуемо става достъпно за всички. Нещо такова се е пръкнало и в с.Илинденци, Благоевградско, в главата на един неуморим, буден практик – жилавотънкулявият Димитър Мирчев. Усвоил опита на прадедите и опитните специалисти-разсадникари, той постоянно търси решения на неизбежните затруднения в процеса на производството на посадъчен материал от хинап, райска ябълка, дрян. Все «трудни» култури, препъни камък за много любители и производители. Чете достъпните му книжки – търси ги от Осогово до Черно море. Опитва. Усвоява непознати чужди практики, за да изтегли процеса на присаждане в по-ранни срокове. Да съкрати стандартния производствен срок, но и да получи висока ефективност /прихващаемост/. Това налага да се използват понякога, а при него предимно, нестандартно дебели подложки или тънки калеми. Например, при дряна, при който често се налага да се отрязват 1.5-2.5 мм широки щитчета – твърде трудни за втикване в „Т”-образния разрез под кората. Пък и кората не винаги, особено пък на по-стари подлжки е по-груба.  На помощ идва едно «простичко» решение. С добре подострена тясна отверка се «изстъргва» част от кората, до дървесината, и така се образува необходимото «легло” за тясното щитче (пъпка), и тя просто се полага в него и, естествено, се пристяга с подходяща превръзка. Резултатът се оказва по-добър от очакваното. Срастването е пълно и присадникът се развива нормално. Твърде често Голямото решение е наглед толкова Простичко! После го опитваш с успех и прилагаш и при останалите «трудни» видове. «Оригинаторът» твърди, че за целта може да се използва обикновено ножче с прерязан връх, тясно длето, дори …подходящо оформен  гвоздей. И, че …«всеки може да го направи»! Виж ти! Колко просто! Не като при някои «интелигентни» всеможещи, които ревниво крият някакви «секрети». И други «хитрости» е родила главата на Митю. Например, при нужда присажда дори към края на август «на спяща пъпка», но прерязва подложката на височина, която осигурява не сам по-добро срастване и презимуване на пъпката, но и високопроцентно прорастване напролет.
И още. При ранно-пролетното присаждане със зимни калеми на «разцеп». Също примитивно, но… ефективно решение: след втикването на калема в разцепа, той покрива отреза с «питка» от кал, а после засипва цялата присадкя с пръст. “Почти нямам неприхванати!” – казва не без гордост Митю.
Много е словоохотлив – не спира да говори, но в потока от неговите собствени гласни мисли ушите му не пропускат казаното от събеседника. Ако не е доразбрал – пита и пак пита. Неспокоен труженик, който много работи, но с търсещ буден ум.
Ами, да! „С питане  и Цариград се стига”, казва мъдростта на народа.
Такива ми ти работи, такива ми ти находчви обикновени хора по българската земя! Да са живи! Не ги корете, ако се похвалват΄- то си им е право΄!
Вижте и нашия сайт!
              доц. Серафим Серафимов