събота, 12 януари 2013 г.

Каламондин

Млад член на семейство Цитрусови.
Произходът на това семейство се крие далеч в  историята на растителното царство. Родина – обширен район от източните разклонения на Хималаите /Непал/, почти по цяла югоисточна Азия, Индонезия до Австралия. Семейството е съставено преди всичко от бодливи видове – от дребни храсти до дървета високи 8-10 до 15 м. По-често с неядливи плодове.
Болшинството от видовете, в това число и всички , които имат ядливи плодове, са вечнозелени и топлолюбиви. Един от най-зимоустойчивите, отдавна внесен и у нас, е Трилистният Понцирус. Той е листопаден. Използва се масово като подложка за присаждане на лимона, портокала, мандарината за отглеждане в Грузия, Азербайджан и др. на открито с лека зимна защита. Плодовете, въпреки че съдържат вит.С, не са годни за ядене – те съдържат смолесто гликозидно вещество “понциридин”, което предизвиква диария.
Към семейството Цитрусови се отнасят много видове с дребни плодове, като небодливите Кинкани, наричани по-често Кумквати. Това са дребни растения, високи не повече от 60 см, изправени или разлати, с мнгобройни тънки клончета, много родовити. Отглеждат се предимно като декоративни стайни растения с ядливи плодове. Към най-дребноплодните цитрусови дръвчета-джуджета се отнася и “Жасминовият портокал” /Мурая/ – изключително родовито, целебно, с цветове със силен жасминов аромат.
Всички цитрусови се кръстосват помежду си много добре, както в природни условия, така и за нуждите на целенасочената селекция за създаване на причудливи нови сортове. Особено широко са използвани кинканите за кръстосване с всички познати ни сладкоплодни  сортове лимони, портокали, мандарини, цитрони, лайм, пумело, вкл. с горчивоплодната Бигарадия. Така са получени десетки слаборастящи сортове като цитранжи, танжерини, тангори, лаймквати, вкл. различни сортове Каламондини.
Каламондини са група сортове  и вариетети с недоизяснен произход. Към тях се числи и дребноплодният  вид дръвче-джудже Цитрус Митис и неговият вариетет сортът “Шиното” – листата на който са пъстро вариращи с албинотични петна и провлаци. Понякога хлорофилната /зелена/ част на листата на Шиното е под 50%, поради което такива дръвчета остават още по-дребни. Преобладава мнението, че Каламондините са естествени  хибриди между неизвестни вариетети мандарина и кинкан. Получени са и по селекционен път. Отглеждат се предимно като високо декоративни съдови /стайни/ растения. Спорерд някои “специалисти” Каламндините се считат за относително студоустойчиви цитрусови растения, но всички любители цветари у нас трябва да приемат тази информация много недоверчиво, защото по нашите многогодишни наблюдения дори в “топлите” места около Петрич, Ивайловград и Ахтопол температурата през декември-март не е благоприятна за отглеждане на който и да е Кинкан или Каламондин на открито без никаква защита.
Дръвчето на Каламондините е малко – почти естествен “бонсай”, с диаметър на коронката до 50-60 см, гъсто разклонена. Клонките са обикновено къси. Няма тръни. Листата са дребни, заостреноелисовидни, тъмнозелени /с изключение на пъстролистния сорт Шиното/. Цъфти обилно, няколко пъти годишно. Плодовете са дребни, с размерите на едър топчест орех или дребна ябълка Ренета, закръглени, слабо сплеснати, с възоранжевожълта кора. Може да се ядат заедно с кората. Сокът е приятнокисел, а при презряване – сладък.
Всички сортове и вариетети се размножават лесно с вкореняване на резници дълги 5-8 мм, в смес от пясък, перлит /или зеолит/ и торф, при температура около 18- 24°С в покрита саксия или терина. Може и да се присаждат на попдложка лимон, грейпфрут, пондероза, бигарадия и по-трудно на портокал и мандарина.
С ефектна декоративност се отличава лимоново или портокалово дърво, ако на някои от клонките се присади Каламондин или Кинкан.

Вижте и нашия сайт! 

доц. Серафим Серафимов