Млад член на семейство Цитрусови.
Произходът на това семейство се крие далеч в историята на
растителното царство. Родина – обширен район от източните разклонения на
Хималаите /Непал/, почти по цяла югоисточна Азия, Индонезия до
Австралия. Семейството е съставено преди всичко от бодливи видове – от
дребни храсти до дървета високи 8-10 до 15 м. По-често с неядливи
плодове.
Болшинството от видовете, в това число и всички , които имат
ядливи плодове, са вечнозелени и топлолюбиви. Един от
най-зимоустойчивите, отдавна внесен и у нас, е Трилистният Понцирус. Той
е листопаден. Използва се масово като подложка за присаждане на лимона,
портокала, мандарината за отглеждане в Грузия, Азербайджан и др. на
открито с лека зимна защита. Плодовете, въпреки че съдържат вит.С, не са
годни за ядене – те съдържат смолесто гликозидно вещество “понциридин”,
което предизвиква диария.
Към семейството Цитрусови се отнасят много
видове с дребни плодове, като небодливите Кинкани, наричани по-често
Кумквати. Това са дребни растения, високи не повече от 60 см, изправени
или разлати, с мнгобройни тънки клончета, много родовити. Отглеждат се
предимно като декоративни стайни растения с ядливи плодове. Към
най-дребноплодните цитрусови дръвчета-джуджета се отнася и “Жасминовият
портокал” /Мурая/ – изключително родовито, целебно, с цветове със силен
жасминов аромат.
Всички цитрусови се кръстосват помежду си много добре, както в
природни условия, така и за нуждите на целенасочената селекция за
създаване на причудливи нови сортове. Особено широко са използвани
кинканите за кръстосване с всички познати ни сладкоплодни сортове
лимони, портокали, мандарини, цитрони, лайм, пумело, вкл. с
горчивоплодната Бигарадия. Така са получени десетки слаборастящи сортове
като цитранжи, танжерини, тангори, лаймквати, вкл. различни сортове
Каламондини.
Каламондини са група сортове и вариетети с недоизяснен произход. Към
тях се числи и дребноплодният вид дръвче-джудже Цитрус Митис и
неговият вариетет сортът “Шиното” – листата на който са пъстро вариращи с
албинотични петна и провлаци. Понякога хлорофилната /зелена/ част на
листата на Шиното е под 50%, поради което такива дръвчета остават още
по-дребни. Преобладава мнението, че Каламондините са естествени хибриди
между неизвестни вариетети мандарина и кинкан. Получени са и по
селекционен път. Отглеждат се предимно като високо декоративни съдови
/стайни/ растения. Спорерд някои “специалисти” Каламндините се считат за
относително студоустойчиви цитрусови растения, но всички любители
цветари у нас трябва да приемат тази информация много недоверчиво,
защото по нашите многогодишни наблюдения дори в “топлите” места около
Петрич, Ивайловград и Ахтопол температурата през декември-март не е
благоприятна за отглеждане на който и да е Кинкан или Каламондин на
открито без никаква защита.
Дръвчето на Каламондините е малко – почти естествен “бонсай”, с
диаметър на коронката до 50-60 см, гъсто разклонена. Клонките са
обикновено къси. Няма тръни. Листата са дребни, заостреноелисовидни,
тъмнозелени /с изключение на пъстролистния сорт Шиното/. Цъфти обилно,
няколко пъти годишно. Плодовете са дребни, с размерите на едър топчест
орех или дребна ябълка Ренета, закръглени, слабо сплеснати, с
възоранжевожълта кора. Може да се ядат заедно с кората. Сокът е
приятнокисел, а при презряване – сладък.
Всички сортове и вариетети се размножават лесно с вкореняване на
резници дълги 5-8 мм, в смес от пясък, перлит /или зеолит/ и торф, при
температура около 18- 24°С в покрита саксия или терина. Може и да се
присаждат на попдложка лимон, грейпфрут, пондероза, бигарадия и
по-трудно на портокал и мандарина.
С ефектна декоративност се отличава лимоново или портокалово дърво, ако на някои от клонките се присади Каламондин или Кинкан.
Вижте и нашия сайт!
доц. Серафим Серафимов