От древността до наши дни интересът към дафиновото растение остава
неизменно висок. То е влязло дълбоко в бита, дало е поминък на човека.
Добре известна е високата почит, с която са се ползвали дафиновите
клончета сред античния спортен и управленски свят, от тях правели
лаврови венци за победителите, и не само в спората, но и в поезията и в
различните изкуства, като често измества традиционния в тази сфера миртов венец.
Апетитна подправка, ефикасно лекарство
Дафинът се отглежда в промишлени насаждения за листата и съдържащото
се в тях етерично масло. Те са желана подправка не само в традиционната
кухня, но и в голям брой хранителни продукти (месни, рибни и зеленчукови
консерви). Етеричното масло, извлечено от листата, кората и дървесината
е важна суровина за парфюмерията, използва се при производството на
алкохолни напитки, като например на италианския ликьор „Баклауро” и др. и
много лекарствени препарати. С наши изследвания беше успешно възприето
от консервната промишленост иаползването на дафиновото масло като
подправка и ароматизиране вместо самите листа. Като лечебно средство
дафинът е бил познат от дълбока древност. В първа немска фармакология от
ХII век се препоръчва настойка от дафинови листа против простуда, като
потогонно средство и др., а някои лечители препоръчват газена
(керосинова) и спиртна (ракиена) настойка за мазане на ревматично болни
стави. Отглеждането на едно-две дафинови дръвчета в жилищното помещение
подобрява състоянието на астматично болните, още по-добре при съчетание с
растения от мирта, индрише и здравец. Ценни като лекарствен източник са
и плодовете, чиято месеста обвивка съдържа голямо количество тлъсто
дафиново масло, което има приложение за облекчаване на ревматични и
други артритни болки.
Великолепните декоративни достойнства
Тяхното значение не е по-малко от значението му като суровина за
хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост. Дафиновото растение
е приятна екзотична украса както за жилищните помещения, така и за
обществени места – хотели, офиси, салони, стълбища, библиотеки…При
възможност за отглеждане на открито то е много подходящо за създаване на
вечно зелени живи огради, особено като тротуарни „бордюри”, или красиво
оформени единични храсти. В такива случаи то достига до 7-8 м височина,
но може да се оформи и като извисяващо се до 12-13 м дърво.
Най-съществен принос за високата декоративност имат листата. Те
впечатляват с яйцевидната, широколанцетна до копиевидната си форма, по
често с вълнисто нагъната периферия. Размерите им са различни и зависят
от произхода, мястото на клончето, от времето на растежа и от други
условия, но във всички случаи са красиви благодарение преди всичко на
тъмнозелената си и блестяща кожица.
При свободното развитие растението се самоформира като мощен, обилно
разклонен многостъблен храст с многобройни спящи пъпки в основата на
стъблата, които ежегодно дават началото на нови стъбла (издънки) и
корени. Това позволява растението да се отглежда с ежегодно изрязване.
По наши изследвани надземната част при отглеждане по метода „рязана
култура” представлява сноп от относително тънки (5-12 мм) стъбла, по
които се развиват многобройни клончета с къси (8-12 см) междувъзлия.
По нашите земи някога, днес, а защо не и в бъдеще дафиновото растение
е имало, има и ще има заслужено место. То произхожда от
Средиземноморието, където е естествено разпространено. Като изолирано
петно е известно едно находище в Западна Грузия, в планинския масив
Урта. Отделни групи или единични растения са разпространени навсякъде в
Европа, вкл. в Англия и Южна Германия.
Най-близък до нашата страна естествен район на разпространение е
около Босфора, по бреговете на Мраморно море и Халкидическия полуостров.
Значителни площи от естествени находища има по западното крайбрежие на
Балканския полуостров, вкл. адриатическия бряг.
Като вземем предвид, че траките са населявали Предна Мала Азия, може
да се приеме, че дафиновото растение е било пренесено във вътрешността
на Балканския полуостров / България/ много отдавна. В по-ново време
любителите го отглеждат в много селища не само като съдова култура, но и
в градински условия. Най-големи дървета има в Ахтопол, Сандански,
Петрич, Сливен, Бургас, Варна и другаде.
Някои приемат изказани в миналото „научни доводи” , че дафинът не
може да вирее на открито в България. Над петдесетгодишните ни
изследвания и опитно-производствените изпитвания, включително
„любителските” данни, опровергават това априорно емпирично твърдение.
При това задачата е добив на листа, а не на плодове. Всъщност
плододаването в посочените по-горе селища е практически ежегодно, при
това изобилно. България ежегодно внася над 40 т дафинови листа.
Изследванията убедително показват, че без никакви специални изисквания
можем да задоволим нуждите си със собствено производство. Нужна е не
директива, а инициатива.
Студът не е безопасен, но не и много страшен
Макар и средиземноморско вечно зелено, дафиновото растение е
относително студоустойчиво. В сравнителното изучаване бе установено, че с
по-висока студоустойчивост се отличават растенията, произхождащи от
Кавказ и с по-слаба – от Адриатическото крайбрежие. Напролет растежът
започва при трайно повишаване на температурата над 12ºС и се прекратява
принудително след захлаждането през ноември. При условията на Поморие
листата издържат до – 15ºС, като се наблюдава само частично некротиране
по периферията им. На същата температура издържат и добре узрелите
клончета и стъбла, особено на храсти и дървета, които не са обект на
листобер. При късна вегетация те могат да измръзнат при – 11-12ºС. През
зимата на 1979-1980 г. при внезапно застудяване през януари до – 11ºС
например едно дърво (отглеждано едностъблено) в Ахтопол понесе студа без
повреди и даде плод. Друго растение в съседен двор, но по-често
поливано и със 7 стъбла измръзна до кореновата шийка. Затова при
отглеждане на открито като издънкова култура, при която растежът
продължава до късна есен, се налага да се вземат подходящи предпазни
мерки против измръзване на растежните центрове, струпани в основата.
Най-ефективната мярка е засипване с едър чамов талаш, но при всички
случаи той трябва да се покрие и с полиетиленово платно, за да се
избегне намокрянето му. При възможност за по-широко производствено
отглеждане всяка есен след резитбата целите редове могат да се загърлят
машинно с почва, за да се предпазят от измръзване. Това същевременно
увеличава броя на новите издънки, т.е количеството на събраната листна
маса.
Размножаването
Дафиновото растение се размножава със семена и вегетативно. В
практиката най-често се използва семенният начин. За целта плодовете се
берат в пълна зрялост. Струпват се за 3-4 дни на купчина, за да поомекне
месеста обвивка, от която по един или друг начин да се почистят –
месестата обвивка затруднява покълването. Изчистените семена се
подсушават на сянка без да се допуска пресушаване, което води до
спарушване на семеделите – до пълна загуба на кълняемост. Могат да се
засяват веднага след почистването на месестата обвивка. Ако е нужно
по-късно засяване, семената се съхраняват в промит леко влажен речен
пясък в хладно (0-5ºС) помещение, защото нямат период на покой и могат
да започнат покълване при температура над 15ºС. Семената се засяват в
сандъчета за производство на разсад при стайни или оранжерийни условия,
или направо в питомник на открито за производство на дръвчета за
засаждане.
Размножаването, може да става и с вкореняване на резници, въпреки че
при дафина този процес е по-нископроизводителен. Резниците се приготвят,
като физиологично зрели леторстчета се нарязват на части с дължина 7-8
см без връхната им част. Долните 2-3 листа на резника се премахват, а
останалите се съкращават, за да се намали изпарението. Вкореняването
протича в съдове с пясък, покрити със стъкло или найлонова торбичка, за
да се подържа по-висока влажност. За по-сигурно коренообразуване може
да се използват и растежни стимулатори, които се продават под общото
название вкоренители. Обикновено се предлагат във вид на пудра. В нея се
потапя около един сантиметър от долния край на резника, като веднага се
стръсква обратно излишната пудра. При работа с тази пудра тя не трябва
да се вдишва и ръцете да се измиват обилно.
Има възможност да се използват за размножение издънки, но само с налични в основата им коренчета.
У дома в стаята и двора
Дафиновото растение се приспособява лесно към условията на съдово и
стайно отглеждане. Трябва да правим разлика между съдово и стайно. Под
стайно се разбира целогодишното престояване на растението в закрито
помещение, докато при наличие на двор или тераса съдът с дафиновото
дърво може да престои навън до ноември. Ако, обаче, през пролетно-летния
период дръвчето се остави на тераса, на пряко слънчево огряване, съдът
се обвива с мъх или друга материя, която да не допуска прегряване и
изсушаване на корените.
Най-напред растенията се засаждат в саксии №№ 10-12, а през 2-3
години се преместват в по-широки съдове, докато достигнат до 40 см.
Най-подходящата почва е смес от листовка, чимова почва, пясък и
органичен тор в съотношение 2:1:1:1. Прибавя се и малко сатурачна вар
или счукан хоросан.
При засаждането растението се съкращава на около 5-8 см височина,
като се запазват достатъчно листа за фотосинтезиране. През следващите
години височината на съкращението се повишава постепенно. При
засаждането се намалява и броят на издънките до 5-6. По-нататъшната
резитба и формирането се прави според предпочитанията на любителя.
Дафиновото растение понася силна резитба за формиране в най-различни
фигури /чаша, лира, конус и др./ включително за формиране на еднстъблено
дръвче-джудже с предпочитана форма на коронката.
Отглеждането се състои в ежегодно подхранване с органичен тор,
частична секторна подмяна на почвата, като заедно с нея се изрязва и
част от тънките коренчета, но в никакъв случай те да не се „обръсват”
околовръстно. Определени норми за поливане няма. Нуждата от вода зависи
от влажността на почвата, която трябва да бъде умерена, но не и
преовлажнена.
През зимния период дръвчето трябва да се държи далеч от топлоизточниците, но на добре осветено място.
Дафиновото растение може да се отглежда и на постоянно място на
открито. За да се предпази от зимни повреди, се прави носеща конструкция
във вид на пресечена или непресечена пирамида или конус. Покрив може да
се направи само от 2-3 полиетиленови платна, едно над друго и само в
твърде студените райони, със студове под – 15ºС, се налага да се
използва пенополистирол. Добре е основата на растението вътре в
покривния конус да се засипе с чамов талаш. По-ефективно и с висока
атрактивност може да се подобри температурата с няколко вивки на „светещ
маркуч” около коронката под ащитната найлонова покривка. Това е лесен
за изпълнение и евтин начин.
Вижте и нашия сайт!
Ст. н. с. Серафим Серафимов
