събота, 12 януари 2013 г.

Актинидия – КИВИ – капризният дар.

Това дете на джунглите на североизточен Китай, тръгнало по света с помощта на новозеландските селекционери на “крилете” и с името на “птицата-нептица” киви е наистиина по детски примамливо, нежно и капризно – необичаен член на семейството овощия.
Непривичен плод. Като всяко ново, непознато нещо, кивито буди известна несигурност в отношението на любителя-овощар /консуматор/ към него.  Заради външния вид на плода французите, например, го наричат “мишка”. Да, но много полезна, много вкусна!
До средата на миналия век непознат за Европа, този плод  бързо завладя място на трапезата: с високото съдържание на витамин С и ред минерални елементи, с освежаващия вкус, с пригодността да се съхранява 2-3 и повече месеца. Само че… трябва да се знаят и спазват някои условия.
Първо, не трябва да се бърза с беритбата – по-късното прибиране увеличава съдържанието на ценните диетични и хранителни вещества и подобрява вкуса. Най-благоприятни са последните две седмици на ноември. Но! Този срок е различен  според микроклиматичните естествени условия на района на отглеждане и на колебанията по години. Трябва добре да се знае кога най-често /най-рано/ в дадения район температурата пада под минус 2-3°С. Добре узрели плодове сме събирали и след – 5-6 °С към 8-10 декември. Но, много късно обраните плодове омекват за кратко време.
Плодовете  се отрязват с къса дръжка. Да не се “отскубват”, защото през раничката започва загниване. Да не се нараняват или притискат. Останалата част от дръжките показва последното коляно с плодове – важен ориентир за извършване на качествена резитба за плододаване.
Плодовете се нареждат изправени с дръжките нагоре в плитки касетки за лагеруване. Добре е дъното да е покрито с фолио с въздушни ”възглавнички”. Помещението за лагеруване /дозряване/ трябва да е прохладно и пригодно за леко проветряване, без постоянно течение, защото плодовете ще се спарушат. Да се осигури защита от мишките!
Важно е да се знае, че свежият плод  не е годен за ядене – той е твърд, кисел и тръпчив.  Най-добри вкусови качества добива само след леко омекване на външния слой на месестата част /пулпа/. Но и не бива да се отлага консумирането или преработката, защото може да започне вкисване /ферментация/. Леко омекналият плод е пригоден и за някои оригинални кулинарни рецепти, особено за украса на различни салатни блюда /като нарязан на кръгчета или други фигури с красив лъчист дизайн/. Ценни са за изстискване на сокове и нектари – самостоятелно или в смес с други сочни плодове.
Наздраве!
Вижте и нашия сайт! 
доц. Серафим Серафимов