Качества, които провокират
Интересът към тази култура е оправдан, като се имат предвид редицата ценни стопански качества на растението като цяло, и в частност на плодовете. Те имат висока лечебна, хранителна и диетична стойност. Особено са ценни при лечение на хипертонично болни. Плодова отвара се използва при простудно възпаление на дихателните пътища, по-често при децата, за лекуване на стомашно-чревни заболявания и други. Плодовете се употребяват против стоматит, стомашна язва, като кръвоспиращо средство, за усилване на отделителната система, за тонизиране на сърдечната дейност и др. Те заемат едно от първите места сред овощните плодове по съдържание на желязо, кобалт и йод в лесно усвоими от организма соли. Използват се в свежо и в изсушено състояние. От тях се приготвят сладка, компоти, мармалад, сокове, пюрета и други. Листата на хинапа съдържат много дъбилни вещества, катехини, рутин, кумаринови вещества, захари, уронови киселини, витамин В1 и други, поради което в народната медицина са обект на голямо внимание.
В Индия, Бирма и Асам по листата се развива насекомото Coccus lacca, което отделя лаково вещество – известният шеллак. Дървесината е красива е и се полира отлично.
Растението понася резитба за превръщане в декоративни форми, а неприсадените семенни растения с успех може да изместят маклурата и гледичията при създаване на трънливи живи плетове, от които може да се получават и плодове.
Хинапът е пренесен у нас от дълбока древност. Разпространените у нас растения са една обширна популация с относително дребни плодове. Най-голям брой дървета има във Варна, Стара Загора, Сливен, Бургас, в селищата в полите на Средна гора, Пловдив, Асеновград, изобилно – в Санданско-Петричкия район и др. Едно старо (около 100-годишно) дърво има в Плевен. Често се среща по скалисти терени, например по тепетата на Пловдив, в село Хрищене, Старозагорско. Досега у нас не са известни едновидови насаждения.
Ботаническа и биологична характеристика
Хинапът се отнася към рода Ziziphus, семейство зърнастецови (Rhamnaceae) с повече от 50 вида.Най-ценен е Ziziphus jujuba Mill (синоним Z.vulgaris). У нас се нарича и джинджифил, джинджифка, барбаронка (Свиленградско).
Произходът му се губи в третичната ера. Намерени са изкопаеми форми от преди 70 млн. години в древното Средиземноморие, вкл. и у нас.
Хинапът е листопадно растение. Може да бъде храст, висок до 5 м или дърво около15 м, с изправена овална до широко разлата корона.
Вегетацията му започва много късно – в края на април и началото на май. Цъфти от средата на юни и продължава до средата на август. Пълноценни са обаче само завръзите от втората половина на юни. Те нарастват много бързо и към началото на септември са напълно развити, а до края на същия месец настъпва масовото им узряване. Благодарение на тези биологични особености хинапът не е зависим от късните пролетни и от ранните есенни мразове.
Изисквания към условията на средата
Поради гъсто разклонената и дълбоко проникваща коренова система хинаповите дървета се развиват добре на различни типове почви. По-благоприятни са карбонатните, леките, песъчливо-глинестите до чакълести почви, но добре запасени с органични вещества.
Изложението не е решаващо, но за нормално протичане на растежа и узряването на плодовете по-благоприятни са месторастения с южно изложение. Хинапът не понася засенчване, развива се най-добре на слънчеви, топли участъци. Понася зимни студове
до -28°С, което позволява да бъде разширено отглеждането му не само в Южна, но и в много райони на Северна България.
Макар и изключително устойчив на засушаване, хинапът реагира много добре дори при незначително напояване.
Сортове
Най-голям брой сортове и с най-ценни качества са разпространени в основното огнище на произход – Китай. Създадени са предимно по метода „народна селекция” в течение на много векове. При нашите многогодишни изследвания в Източна и Южна България не са открити перспективни форми. В различно време у нас бяха внесени сортове от Китай, Русия, Иран и др. за изучаване и пряко внедряване. Сред тях особен интерес за нашите условия представляват китайските сортове Ланг, Ли, У-си-хун, Жу-тао, цзао и др. Днес любителското им отглеждане би допринесло много за популяризирането на този ценен овощен вид и за създаването на промишлени насаждения.
Засаждането – къде и как
Досега у нас хинапът се отглеждаше само като единични дървета. Поради високата фитотерапевтична, диетична и хранителна стойност на плодовете, фармацевтичната и консервната промишленост, както и козметиката в близко бъдеще несъмнено ще увеличат търсенето на изходна суровина. Това подсказва и възможността да се създадат своевременно високопроизводителни едновидови насаждения от хинап в земеделския и горския фонд както от едроплодните, така и от по-дребноплодните местни и семенни („диви”) сортове и форми – всяка от тях има свое направление на използване. Любителите овощари си заслужава също да засаждат по 1-2 и повече растения според възможностите, като се съобразяват с биологичните потребности на хинапа, както и с конкретните природни условия.
Избор на място. Хинапът може да се развива и да плододава добре на различни терени, включително и при сухи условия, на места с наклон до 8-10°. На по-стръмни терени е необходимо да се направят тераси или единични площадки.
Почвата трябва да бъде дълбока не по-малко от 60 см, с карбонатен, андезитов или друг произход, за предпочитане с алкална реакция (рН по-голямо от 7) – хинапът се развива най-добре на карбонатни почви. Трябва да се избягват местата с високо ниво на зимно-пролетните води.
Изложението няма съществено значение, но по-благоприятни са южните склонове с по-топли почви. Важно е дърветата да не се засенчват от други овощни дървета.
Засаждане. Дръвчетата, предназначени за засаждане, трябва да имат височина над 80 см с дебелина на стъблото над 10 мм и да са с най-малко 3 полускелетни добре развити и разклонени корени, дълги над 15 см.
Когато ще се засаждат повече дръвчета, препоръката е междуредовото разстояние да е 6-6,5 м, а разстоянието в реда – 4-5 м между дърветата в реда. (При тези разстояния се засаждат около 50 растения в декар.) Посадъчните ями се правят с диаметър и дълбочина 45-50 см. На дъното за всяко дръвче се внася по 2-3 кг оборски тор, 200-250 г суперфосфат и 100 г калиев тор, смесени добре с почва. Притъпква се, покрива се с чиста пръст и едва тогава се засажда дръвчето, като се закрепва с 3-4 лопати почва, насипана между корените, които не трябва да се скупчват и мачкат. Забива се колче и дръвчето се привързва за него. Всяко дръвче се полива с 25-30 л вода.
Грижи по отглеждането
Макар че хинапът не е твърде взискателен, и той като всеки овощен вид има определени изисквания.
Поддържане на почвата. Почвата в младите насаждения се поддържа в добро физическо състояние и чиста от плевели чрез редовни плитки обработки. Есенната обработка се извършва дълбочина не повече от 15 см.
Торене. Единичните дървета в любителските насаждения могат да плододават добре до отлично и без подхранване. Безспорно е обаче, че периодичното торене се отразява положително върху количеството и качеството на добиваните плодове. Препоръчително е торенето с по 15-20 кг органичен тор, 0,6-0,8 кг азотен тор, 1,8-2,5 кг суперфосфат и 0,8-2 кг калиев тор на дърво в плододаваща възраст. Азотният тор се внася на два пъти – към началото на разлистването и към средата на юни, а фосфорните и калиевите торове – през есента, през 3-4 години, с дълбоката есенна обработка.
Резитба. През първите 4-5 години се почиства стъблото от предивременни и други клончета на височина до 1,10-1,20 м. Премахват се всички издънки. Съкращават се само онези клончета, които са наведени. Трябва да се прави много пестеливо просветляване, като се отстраняват само полускелетни клончета, които явно сгъстяват короната. Формират се корони с 4-5 скелетни клона по типа на подобрената чашовидна корона. По-нататък резитбата се свежда до почистване на сухите, повредените и сплетени клони. Премахват се и излишните лакомци.
Поради своеобразния тип на плодната дървесина хинапът не се нуждае от резитба за плододаване в класическия смисъл на понятието. Само при по-възрастните дървета с отслабнал растеж има нужда от периодично частично съкращаване на полускелетните клони и странични удължени разклонения.
Вижте и нашия сайт!
Доц. Серафим Серафимов
