Освен в древните митове, срещаме Бадема в Светото писание –Библията.
Евреите са в голата пустиня, в
безнадеждност от умора, глад, мъки и лишения, те търсят някакъв
отговорник и се нахвърлят на Аарон. Господ се намесил, за да възстанови
реда и дисциплината: той нарежда на Мойсей да събере 12 пръчки от бадем,
колкото е броят на племената на Израел и да напише на всяка от тях
името на едно от племената.
На сутринта само пръчката на Аарон цъфнала – другите нямали цветове.
Така редът и дисциплината сред израилтяните се възстановили и те продължили пътя си към Обетованата Земя.
През един период, когато евреите умирали от глад, отново се появява бадема.
Яков, за да реши нуждата от жито, което
така трудно се намирало, изпратил децата си в Египет и така осигурил
известно количество.
Като се свършило житото, Яков отново
извикал децата си и им наредил пак да посетят Египет, за да донесат
жито.Този път децата му съобщили, че царят на Египет им казал да
доведат и своя най-малък брат, Бенжамен.
Яков изпаднал в затруднение: да се лиши от сина си или да умрат от глад.
Пред угрозата от глад той реши да
изпрати Бежамин. “Вземете”, казал той на децата си, “най-хубавите
плодове на нашата земя . Вземете балсам, мед, парфюми е благовонни
масла, фисташка /Шамфъстък – пр. С.С./ и бадеми и ги предложете като
подарък на Господаря на Египет.”
Освен това, той измайстори един полюлей от злато, с чашки от бадемово дърво.
Следователно, бадемът изразява надеждата на Яков царят да приеме неговия обичан син Бежамин като скъп поздрав.
Най-характерният пример за мястото и ценността на бадема, зазради което заема място в Библията е следният:
Иермия започва своята кариера като
пророк, когаято Саваот му се представил и го попитал: “Какво искаш,
Иеремия?” “Една тояга от бадем”, отвърнал Иеремия. “ Ти виждаш ясно”,
казал Саваот, “дошъл е часът да изпълня своите обещания – тази тояга е
символа на моите зповеди: вземи я и започни твоята Мисия”.
Бадемът в творчеството на поети и писатели.
Пападиамантис казва в “Skiathos”: “Чудото на един разцъфнал бадем ме кара да се сещам за нетърпеливата Младост”.
В едно народно умотворение тези думи
звучат двукратно по-силно: “ Луд като бадема, който цъфти по средата на
януари – мразът ще покоси твоите цветове”.
Жорж Дросини кори бадема за прибързания
му цъфтеж, като му казва, че “ще остане винаги в робата на девственица,
че няма да държи деца на гърдите си”.
Други нартодни творения го венцехвалят,
че се е посветил на олтара на поздравлението за избавянето от
Дракона-Зима. Още по-силно е възприемането му като жертва между Доброто и
Злото – така, Костис Паламас пее: “Бели цветове, ние сме жертва на
Зимата, която иска да утоли глада си”’
Дросини нарича бадема предвестник на
Пролетта, Лястовица от цветове, а Николаидис го нарича дете на Майката
Земя и символ на непорочността.
Най-много песни и химни за бадема в
Гърция е излял Дросини – негови стихове са певърнати от неизвестен
музикант в песни. И бадемът му отвръща признателно: един разцъфнал клон
на бадем наднича през прозореца до последните му дни; един бадем е
разтворил сянка над гроба, като крило над вечния сън на поета.
Бадемът е навсякъде из Гърция… той
съществува като Дърво, като Легенда, като Поема, като Песен… Бадемът е
покрил със своята хубост хълмовете на Гърция и изпълнил душата на
нейните жители.
Вижте и нашия сайт!
Вижте и нашия сайт!
