събота, 12 януари 2013 г.

Капризен ли е лимонът?

Че е капризен,  няма съмнение. Като болшинството южни гости. Но само  ако не познаваме  естеството на това трънливо красиво и много полезно растение. Като  розата.
Лимонът е  топлолюбиво  вечнозелено дръвче. В родината си достига 5-7 м височина, но в нашите ширини, засаден в саксии и качета, oтглеждан в домашни условия, трудно достига 2-2.5 м. Почти всички сортове имат тръни. Разклонява се обилно. Размножава се със семена и вегетативно. Семенните растения започват да раждат едва след 12-та – 15-та година, но ако често окапват листата през зимата, плододаване може да започне и след 20-та година. Затова семенни растения се отглеждат само за подложки за присаждане с други цитусови. Заслужава да се отбележи ясно, че лимонът и грейпфрутът са много по-добри подложки от портокаловите и мандариновите. Може да се размножава с присаждане, но много по-лесно това става с вкореняване на резници или с отводи. Резниците, дълги около 10 см , с частично прерязани листа, се вкореняват  в пясък, смесен с торф и горски мъх или ситно натрошени борови кори, но покрити с найлонова торбичка или буркан,  или дори с прерязана бутилка от минерална вода. Отводите, след колцуване на 5-6 см от основата на клончето, се затварят в някаква кутия / саксия, прерязана бутилка от минерална вода и др./, която се напълва с горски мъх. Навлажняват се редовно. Така може да се вкоренят цели скелетни клони,  заедно с плодовете по тях.
Вкорененият резник или отвод се засажда отначало в малка саксия и всяка пролет се прехвърля в нов съд,  5-6 см по-широк. Най-честата грешка е  засаждането или презасаждането на малко  дръвче от малък в много   по-голям съд. Това затормозва растежа на корените, защото те имат нужда от кислород, затова трябва да им се помогне  по-бързо да достигнат стените на съда. Презасаждане е възможно  по всяко време, но за предпочитане е това да се направи през май. При презасаждането всяка година или поне през година трябва  да се  отреже и изхвърли част от кореновата система – изрязва се отгоре до долу. парче като резен от диня, широк 10 до 15 см в зависимост от големината на съда. Празното место  се напълва с богата почвена смес. Така,  за 4-5 годин да се подменя цялата коренова система. В никакъв случай корените да не се изрязват едновременно по цялата повърхност / от всички страни, защото тъкмо там са най-младите активни коренчета.
Лимонът се развива най-добре в почва, много бедна на вар (PH под 7). За предпочитане е  почва от широколистна гора,  но от участъци, в които са струпани  гнили листа и клончета (да не е дъбова или борова). Не трябва да се взема почва от фини речни наноси с много ситен пясък и богата на  глинести частици, а само от места, където наносът е образуван от пясък, почва и богат с примеси от угнили растителни остатъци. Почва може да се събере и от необработени ливадни места или в краен случай от градината. Какъвто и да е произходът на почвата, трябва да се добави   100-150 г  угнил оборски тор и по една супена лъжица фосфорен и калиев тор на два литра почва. Много полезно е да се добави торф  – до 30% от почвената смес. Всички съставки се смесват  много добре.  Корените не се съкращават, а се опресняват само разкъсаните краища. На дъното на съда се насипва около 2 см едър пясък или натрошени тухли – за дренаж. Почвената смес се насипва внимателно между корените като съдът се потропва на пода, за да слегне почвата. Веднага се полива обилно или 1/3 от саксията се потапя в широк съд с вода до пълно накисване (показват се черни петна по повърхността на почвата). По-нататък с поливането се подържа леко влажна почва. Вредно е постоянно подържане на вода в подложната чения – корените могат бързо да загният от “удавяне”. През зимния период при условия на неотопляемо помещение се полива малко. В отопляемо помещение се полива само когато почвата изсъхе до около 3 см дълбочина.
Резитбата на лимона и други цитрусови е отговорна работа. Трябва да се познава биологията на вида.  Основното изискване е да не се допуска сгъстяване на короната с неправилно често “подстригване”. Склелетни клони може да се формират още  от основата или на определена височина по стъблото – това зависи от мястото в помещението и от вкуса на стопаните. Нужно е да се има предвид едно основно биологично правило: всяко по-силно съкращаване, особено на силен едногодишен летораст / лакомец/  предизвиква нов силен растеж, но без плодни пъпки. Ако даден силен летораст е излишен, по-добре е да се отреже до основата. Ако е нужен, трябва да се ограничи силата  на растежа му като се извие с привръзване дъговидно надолу, за да се развият нови клончета в долната му част, които бързо ще формират плодове. Едва след това може да се отреже излишната част от наведената клонка. Всички леторасти, които са израснали отгоре на клона трябва или да се оронят рано, за да не изтощават дървото, или да се откъсват 2-3 см от връхчетата им при достигане на височина 15-20 см, за да се разклонят.
Като всички растения, цитрусовите имат нужда от редовно умерено торене, но не едностранно. Особено неблагоприятно е да се използват само  азотни торове. Най-полезна е смес от угнил органически тор, амониев нитрат, суперфосфат и калиев нитрат в съотношение 25:1:2:1. Добавя се малко боракс.  Може да се използва и фабрично комбиниран минерален тор, но също с добавяне на оборски тор. На повърността се разпръсва 2-3  супени лъжици железен сулфат на едри кристали. При всяко поливане водата отмива част от тоз тор и го пренася при корените.
Полезно е, ако поне три-четири пъти през годината се използва листен тор, какъвто се продава във всички цветарски магазини. Напръсква се с пулверизатор в мъгловидна форма до навлажняване на листата, а не да се стича по тях.
Не е излишно любителите да не забравят, че цитрусовите дръвчета не трябва да се изнасят на открито директно на слънце, защото листата може да бъдат повредени от слънцето. Поне в продължение на  20 дни трябва да са засенчени. Специално, обикновеният и едроплодният лимон /Пондероза/ трябва през цялото лято да се оставят под шарена сянка  – асма или дърво.

Вижте и нашия сайт! 

Ст.н.сътр. С. Серафимов