Божественото растение
Ако има нещо, което да придаде нов оттенък на духа на книгата, това е библейското звучене на миртата. Това
растение е известно от хилядолетия, преди всичко като лечебна билка с
широк спектър на приложение, отразено в много древни и съвременни
трудове. Заради блестящите тъмнозелени листа, красивите нежни и ароматни
цветове и със специфичният си благовонен аромат тя отдавна е
използувана едновременно като обредна символика и като задушевна
екзотична украса в къщата и в овощната и декоративна градина, в
парковете, като жив плет на тротоарите – ценен елемент в зеленото
строителство, подходяща за оформяне в бонсаи.
В свещените книги миртата се сочи като божествено заредено ритуално
растение, – единственото нещо, което, според една древна арабска легенда
в деня на изгнанието от Едем Адам е взел потайно и донесъл на грешната
земя, за да му напомня тук за неразумно изгубените райски благини.
Според нас по предназначение и функции миртата играе същата роля или
почти еднаква с широко използвания в източноправославните обреди
босилек. И двата вида имат силно бактерицидно етерично масло. В
непредвзетия обикновен верски език благословията чрез напръскване с
босилек (в Средиземноморието – с миртови клончета) се приема като
“миросване”. Всъщност, миртовото масло е една от 42-те съставки на мирото
– коронният атрибут при кръщаването и миропомазването. Очевидна е
връзката между двете названия. Как находчиво и далновидно първите
християнски отци са взели от езическите обредни ритуали тези прости
наглед, но с дълбок смисъл символични и мощно лечебни билки!
Египтянките са украсявали косите и дрехите си с цъфнали миртови
клончета. Едни от честите рисувани елементи на символика в египетските
пирамиди /гробници/ са миртови клончета и листа. В Елада и древния Рим
миртата е била посветена на Афродита и Венера. В древността миртовото
масло е използувано в състава на балсама, с който са обработвани мумиите
на фараоните. С него юдеите са намазвали обилно телата на мъртвите
преди погребението, извършвано не в земята, а в скални ниши,така те не
се разлагат, а практически мумифицират в горещите сухи условия на
Арабския полуостров. Евангелските писания отразяват масовото ритуално
носене на миртови клонки по време на събитията, свързани с гоненията и
погребението на Христос – тяло му, снето от Голготата, преди полагането
в каменния гроб Мария Магдалена намазва изобилно с елей / т.е. миро/.
Още в антично време цветовете на миртата са възприемани като символ
на девствеността, младостта и еротиката. Ццъфнали клончета са били
използвани през сватбените празници. Европейците в продължение на
векове, вероятно поради климатични несгоди, вместо топлолюбивата
благоуханна красавица Мирта, са използвали за булчин венец цъфнал
Розмарин – също ценна древна билка. През 1586 г. един немски съдия в гр.
Аугсбург заженва дъщеря си. В деня на сватбата не намират традиционния
ритуален цъфнал розмарин. В този ден в дома се случва да има разцъфнала
мирта.. С клончета от нея свиват сватбения венец. Младата жена иска да
се наслаждава по-дълго време на своя символ на щастливия ден и запазва
клончетата във ваза с вода! За нейна приятна изненада те пускат
коренчета. Сиреч, тя спонтанно се сдобива с начин да има винаги вечно
зеленото свещено цвете. И се превръща в … традиция. Така древната
ритуална роля, хилядолетия владяла в Средиземноморието, се възражда
щастливо. Този символ е дошъл до наши дни във формата на булчиния
венец.
В античността изявените дейци на духовната култура /поети, артисти,
певци и т.н./ са отличавани с миртови венци – за разлика от първенците
спортисти, държавници и др, венци за които са правени от дафина /Lauris
nobilis/. Нали и до днес това е най-популярното / лелеяно от много
хора!/ понятие – „Лавров венец”.
За древните евреи миртата е била емблема на мира. Според еврейските
закони по време на 7-дневните празници в памет на спасението от Египет,
палатките трябвало да са покрити с миртова зеленина. През тези празници
всички евреи трябвало да се запасяват с плодове от лимон /символ на
богатство/, и клончета от палма и плачеща върба. В мистичен смисъл
съединени тези три растителни елемента са израз на единение между Бога и
неговите творения – лимоните представляват самия Творец, палмовите
листа – духовното начало, а плачещата върба – Земята с нейните
многобройни обитатели .
В гръцката митология миртата е несполучлив жест на Зевс към молбата
на Минерва да съживи убитата от самата нея в изблик на ревност нейна
любима нимфа – Мирсина. Вместо жива, Мирсина се превърнала в благоуханен
нежен храст, - него прегръщала Минерва с голяма нежност.
В римската митология от мирта е венецът на главата на Ератея –
музата на еротичната любов, на главата на Венера, в много монети и др.
.
Днес миртата е обект на много изследвания и предмет на производствена
дейност за добиване на ценни масленоетерични парфюмерийни и медицински
продукти.
У нас миртата е позната само като стайно и оранжерийно растение
/”цвете”/. В някои по-топли защитени участъци по южното ни Черноморие и в
Ю.-З. България може с колеблив успех да се отглежда на открито. През
70-те години на м. в. миртово растение бе пренесено от Никитската
ботаническа градина, гр. Ялта, Крим, и засадено в двора на Опитната
станция в Поморие, а през 1987 г. – в нашата градина в с.Велика,
бургаско. Тук тя расте и плодоноси нормално, често изобилно, но винаги с
осигурена лека зимна защита. От тук то вече е зарадвало множество
любители на екзотичните растения. Интересът към нея не отслабва. И има
защо!
Ботаническа и биологична характеристика
Обикновената мирта /Myrtus communis L./ се отнася към разр. Myrtales
на ceм . Mуrtaceae, към което принадлежат и родовете Feijoa, Psidium
Guajava, Eugeniaа, Eucalуptus и др.- общо 75 с около 3599 вида. Сред
тях ценни ядливи плодове имат Фейхоата и Гуаявата / Тропическа круша/.
Родът Мирта е представен с над 199 вида, разпространени предимно в Ю.
Америка, Австралия и някои архипелази на Океания. Фосилни миртови
материали са намерени в Ю.Европа, вкл. в България.
Миртата е вечнозелен многостъблен храст с чифтно разклоняване, с къси
междувъзлия (1.5 – 3 сm ), с височина до 6 m. Ежегодно, особено след
по-силно измръзване, развива десетки пристъблени издънки. Кората на
младите клончета е гладка, зеленикава, карминово обагрена по слънчевата
страна, при застаряване червеникавокафява, с линейно “нацепен”
сивожълтеникав епидермис. Листата са гъсто чифтно разположени,
късоланцетнопродълговати – по форма много наподобяват листата на
Ruscus /Горския чемшир/, но без шипчета на заострения връх, с размери
10-20 х 30-50 mm, с переста нерватура, кожести, без власинки,
тъмнозелени отгоре и светлозелени отдолу, гланцови, блестящи,
физиологично активни 2 – 3 години, с къса листна дръжка/ 1.5 – 2 mm/.
Цъфти изобилно през юли-август. Цветовете са единични в пазвите на
листата, двуполови, самооплождащи се, със силен миртов аромат. Чашката и
венчето са петделни, тичинките – многобройни, златисти, венечните
листчета – нежни, снежнобели. Плодът е тип ягода, закръглен до овален (5
– 7 mm), по форма наподобява боровинка, тъмносин до почти черен, богат
на масло; с тъмнокафяви семена. Узряват през октомври-ноември – 1.5 – 2
месеца след цъфтежа.
Всички части на растението съдържат ароматно етерично масло –
най-много (0.3-0.6 % ) в листата, богато на бактерицидни съставки.
Благодарение на кожестата структура и гъстото разположение на
листата (отчасти се припокриват ) миртата, засадена на открито, е
относително устойчива на лятното засушаване и горещини. До сега не сме
наблюдавали повреди от пригор, въпреки че през последните години /1999 –
2008/ температурата през юли и август нерядко достига над 40° С./ на
сянка /. Реагира добре на умерено напояване.
Най-благоприятни са откритите слънчеви места, защитени от северните
ветрове. Понася добре различен тип почви, вкл. киселите клисави
странджански канелено-горски почви, но най-добре се развива в леки,
богати на хумус почви с рН 6-6.5.
Миртата е относително слабо устойчива на по-сурови зимни условия .
Това се обуславя предимно от много късното влизане в зимен покой –
вегетацията продължава до първите късноесенни мразове. Младите
леторасти, с незавършен растеж, измръзват в различна степен при -5 -7 С,
а по-старите с по-добре узряла дървесина – при -10 С. В зависимост от
условията на отглеждане /напояване, торене, обработка / растенията може
да понесат в различна степен мразове под -12 С, но при -15 С измръзват
до повърхността на почвата. Като правило през следващата пролет
растението започва възстановяване чрез многобройни приосновни издънки.,
но при такива случаи плододава едва през третата вегетация.
Любопитное, че англйската кралица през миналия век е засадила няклко
миртови растения градината на двореца в Лондон. Казват, че те са живи.
Вероятно „Gulfstream”-ът на Ламаншкия пролив простира топлия си
температурен воал чак над кралицините миртови храстчета..
Размножаване
Най-широко се практикува семенното размножаване. Добре
узрелите плодове, пресни или след няколкодневен престой във вода, се
размачкват, за да се отделят и промият семената. Съхраняват се до
пролетта във влажен пясък на хладно място. Засяват се към края на
февруари в рохкава почва: горска почва,торф и пясък в съотношение 3:1:2.
При засяване в саксия или друг съд, отгоре се покрива със стъкло или с
найлонова торбичка и се оставя на топло място с леко засенчване.
Подържа се лека влажност. След поникването се осигурява достатъчно
светлина, а почвата се напрашва с “Шампион”, Фундазол, Медизан или друг
фунгицид, за да се предпазят младите поници от “сечене по разсада”.
Семеначетата се пикират след формиране на 5-я – 6-я чифт същински листа,
при внимателно запазване на нежните коренчета. Веднага пикираните
растения се напояват обилно, а по-нататък се подържа умерена влажност.
Вкореняване на резници.
Вдървесинели и полувдървесинели резници се събират рано напролет до
началото на лятото или през есента, с дължина 8 – 10 сm. Зареждат се в
саксии, сандъчета, терини и др. с дълбочина 15-18 сm, в почвена смес
от градинска почва, торф и пясък в съотношение 2:1:4. Долните два
чифта листа се отрязват и резникът се втиква на дълбочина около 2сm За
ускоряване образуването на корени резниците се третират с
бета-индолилмаслена киселина – 2000ppm спиртов разтвор / за 4-5 секунди
потапяне на основата до 1 см/ или с друг подръчен стимулатор за
вкореняване. Съдът се покрива със стъкло и се поставя на защитено от
пряко слънце място.. Почвата се подържа постоянно умерено влажна срокът
и процентът на вкореняване зависят от температурата /оптимално 18 – 24
С/ и оросяването. Появяване на растеж на леторасти не всякога е
показател за успешно вкореняване – това може да се дължи на използуване
на резервните пластични вещества, затова не трябва да се бърза с
изваждане на резниците. Едва след 40 – 50 дни може да започне проверката
с внимателно приповдигане – вкоренените резници се “държат” здраво за
субстрата.. Добре е при изваждането да остане от част от почвения
субстрат по корените.. Засадените в саксии и други съдове вкоренени
резници се оставят на сянка, в защитено от течение място. Докато се
появи нов растеж.
Сортове. В масовата практика се използува извечна популация на
обикновената мирта. На европейския пазар се предлагат два “сорта” –
“Кьонигсбергска булчина” и “Хамбургска булчина”. По-вярно е да се говори
за формово различие, отколкото за класически тип “сорт”.
За условията на ограниченото пространство в жилищните помещения за
предпочитане е по-дребнолистната разновидност M. microphylla /M.
communis tarentina/.
Отглеждане
На о т к р и т о. В по-топлите места в Ю. България миртови растения
може да се отглеждат на открито в дворни и вилни градини, в паркове,
близо до огради, постройки, или под защитата на едроразмерни вечнозелени
храсти. Почвата се обработва дълбоко като се внася 15-20 kg оборски
тор на дръвче. Глинеста почва се подобрява с поне 40-50% листовка или
компост. През следващите години се извършва подхранване с течен тор
/”шербет”/ . През 2-3 години през есента се внася угнил оборски тор
като се заравя в почвата. Напояването и особено оросяването се извършва
привечер или рано сутринта.
За да се подобри устойчивостта на растенията към зимните условия,
през вегетацията се провежда редовно изрязване на излишните издънки –
оставят се само 3-5 броя. Така дървесината им узрява нормално и влиза в
зимния период по-добре запасена с пластични вещества.
Въпреки всички тези мерки известна зимна защита не е излишна. За
целта може да се приложат указанията, дадени в раздела за дафиновото
растение. За да се намали обема на защитното съоръжение, може
предварително да се пристегне коронката /”туфата”/, но не много
плътно.Върхът на защитния конус се оставя леко отворен, за да се избегне
прегряване на вътрешното пространство през зимните слънчеви дни.
Защитният конус се снема след 20 април.
През тази зима в защитния конус сме монтирали малка електрическа
лампа /25-40W/, която се включва само аварийно при продължително ниска
температура за притопляне / омекотяване/ на зоната около растението.
С т а й н о /съдово/ отглеждане. За тази цел се прилагат обичайните
правила за стайно отглеждане на фейхоа, лимон и други цитрусови
дръвчета.
При желание за отглеждане на миртата като “бонсай”. е необходим да се
изучи внимателно специализираната литература. То си е изкуство!
Бързият растеж и многостепенното чифтно разклоняване на миртата дават
възможност за интересно резитбено скулптуриране на коронката в различни
форми: прав и обратен конус, цилиндър, овал, елипса, призма и др. Всеки
опитен цветар може да развихри фантазията си и сръчно да създаде
желаната от него фигура. Честата резитба, обаче, не позволява на
растението да формира плодни органи в годината на силното съкращаване
Когато това е необходимо, резитбените операции се прекратяват или
свеждат до минимум още от ранна пролет и се възстановят едва след
цъфтежа, а ако са нужни семена – това става едва след формирането и
зазряването на нормално развити плодове..
Растенията зимуват в светло хладно помещение, а при отопляване
трябва да се осигури допълнително осветление, например с люминисцентни
лампи и листата често да се оросяват с темперирана вода.
Кореновата система се съкращава един път годишно – през април-май.
И з д ъ н к о в о отглеждане / за производство на листна суровина/.
За тази цел се прилага съшата агротехника, както за “дафина”. За
миртата, обаче, трябва да се натрупа повече почва във формата на
конус, отколкото за дафиновите растения. С по-голямо внимание се
провежда и сушенето на листата до започване на дестилацията. Листата са
дребни, прави и лесно се „спитяват” на дебел пласт, което води до
повреди от плесени.
Използуване на миртата
Трудно е да се степенуват областите, в които миртата е завоювала
многопосочно използване – по-често смесено. Границите между
декоративното, лекарственото и ритуалното са трудно отличими. Нали и
красиво представено лекарство действува по-ползотворно!
Да си припомни казаното по-горе за случая в Аугсбург. Както и това,
че в Библията за миртата се говори като символ на Обетованата земя.
Извлеченото от листата и плодовете благоуханно масло се е възприемало
като силно целебно вещество със слънчева мощ. Днес миртовото масло
изпълнява предишната роля на розмариновото. Въпреки видовите различия
миртата и розмаринът стоят в лечебната практика наравно с лайката,
хмела, маточината, мащерката, ментата и др.
Няма измеримост на уханието на миртата в дома!
Лекарствени качества
С обширни изследвания в лабораториите на Отдела по биохимия на
медицинските растения в Никтската Ботаническа градина, Ялта, Крим, са
установени много ценни лечебни тонизиращи, противовъзпалителни,
имуностимулиращи вещества в настойките от мирта. Те се характеризират от
свойствата на целия комплекс от антибиотични съставки: миртокомулони
А,Б,С,D, флавони и тяхните гликозиди – мирицетини и кампфероли,
кумарини – ескулин и ескулетин, както и кофеинова киселина.
Антимикробните свойства на миртовите вещества се отличават с висока
устойчивост/ ако са съхранени на тъмно в кристална форма, в спиртова
настойка, в сухи листа/ в продължение на много години. На автора на
тези редове преди повече от 30 години в Никитската Ботаническа градина
беше подарен около 100куб.см. спиртов извлек от миртови листа, който е
все още бактерицидно активен. Етеричното масло на миртата има широк
спектър на действие срещу причинителите / и придружаващата ги
микрофлора/ на белодробни заболявания – Ps.pneumoniae, N.influernzae,
St.aureus, S.aeruginosae, Str,haemolit, както и срещу грамположителните
бактерии. Напр., миртакомулонът А подтиска растежа на златистия
стафилокок в концентрация 1 mkg/ml. Те действуват като коректор на
имунната недостатъчност. Например, при моряк, който е работил в атомна
подводница и получил инвалидност от ІІ група с миртови препарати са
заменили ефективно такива активни имуностимулатори като Т-активин,
тимоген и тимонтин. Заслужава да се отбележи, че и в други растения се
съдържат подобни активни имуностимулиращи вещества, напремер в плодовете
и листата на някои видве бадем.
През втората половина на ХХ в Санаториумите на Кримския п-в, в
резултат на посочените по-горе изследвания, миртата участвува като
различни тинктури и отвари в лечението на някои заболявания, особено на
дихателните пътища – астмата, ларингита, дори като помощно средство в
лечението на различни типове белодробна туберкулоза. С миртово масло се
натриват скулите и челото при главоболие. То е съставна част на много
парфюми. Спиртова тинктура и “миртова вода”са добър репелент срещу мухи и
комари и за ароматизиране (дезинфектиране и освежаване) на жилищните
помещения.
В светлината на някои нови насоки в изследванията относно влиянието на флуидите
(различните етерични субстанции, излъчвани от растенията) върху
организма и психиката на човека има място препоръката за опресняване и
оздравяване на въздуха /жизнената среда/ в жилищните и работни помещения
с внасяне и отглеждане на здравец, ендрише, дафин и мирта. Като
аналогия стои препоръката да се поставят кактуси близо до компютъра за
“арестуване” на отрицателно заредените излъчвания от електрониката.
Очевидно, става въпрос за едно извънредно важно, но не и съвсем ново, направление: подбор на средства, преди всичко природни, и методи за укрепване на защитните сили на организма вместо да се „атакува” е помощта на “постфактум”-лечение.
Вижте и нашия сайт!
Ст.н.сътр. Серафим Серафимов
