събота, 12 януари 2013 г.

Бананът – палма, дърво или гигантска трева!

Преди години гости на нашата “Райска градина”често ни питаха дали имаме “бананова палма”. Как да отговориш! . с “да” или “не”-. такъв вид палма не ни беше позната, но… нали човек вечно се доограмотява. Информационният поток е невероятно огромен… Завъдихме банан и …няма проблем.Не са малко хората, които A priori смятат банана за палма. Вероятно заради палмовидната му форма. Други го наричат “дърво”. И защо пък не, щом “стъблото” достига до 10-15 м височина и по него се катерят маймуните. Само, че: бананът няма истинско стъбло – просто това са плътно завитите едно в друго дългите широки влагалища на листните дръжки. Истинското стъбло е коренищната глава с нейния къс (около 10 см) вегетационен връх (конус на нарастване).
Бананът е гигантска трева с лъжливо стъбло.Листната петура на огромните листа (10-15 бр.) достига до 4 м дължина и до 90 см ширина. Листата от едно растение могат да покрият площ до 92 м². Те са подарък от природата за местните люде – “чадъри” при честите тропически дъждове. За съжаление, те са и нетрайна играчка на вятъра, който ги цепи на многобройни висящи лентички,- нещо  като  супермодни рокли и поли. Кореновата система на банана, наречена “ризом” тежи до и над 10 кг. Тя е истински склад на скорбяла и от памтивек е била и е източник на бананово брашно за храна на населението. Ризомът формира мощна “брада” от многобройни дебели, сочни корени. Над зоната на корените, по растежния конус се намират голям брой ( до 150) меристемни (растежни) точки, от които последователно ( в продължение на 20-25 години ), ежегодзно израстват издънки – готов разсад. Точно те, след като формират собствени корени, се отрязват и засаждат като нови растения, т.е. с тях се разширяват старите или създават нови плантации. Не със семена! Така се размножава и у нас при единствения начин на домашно отглеждане – в съдове.
След израстване на последния лист  растежният конус  формира цвета. Той си “пробива” път нагоре през тясната тръбичка в центъра на лъжливото стъбло. Венецът на този процес е огромен висящ “грозд” с дължина до 2 м и тежина  до 50 кг – понякога до 70 кг, с 50 до над 200 плода. Е, за съжаление, при нашите условия на “живот в неволя”, след като сме чакали с нетърпение 4 до 7 години да добие кураж да цъфне, бананът може да ни зарадва с по няколко дребни плодчета. Стига ни наградата да гризнем собствен банан, па макар и лилипут. Добре е, че поне не изисква никаква химия – не страда от болести. Но се нуждае от редовно напояване и подхранване с оборски тор. И топло зимуване – не по-ниско от 10-12°С.
Защо е толкова разпространен и обичан от всички този плод? Явно, не само защото е екзотичен. Не случайно  за преобладаващата част от населението  (семействата с ниски доходи , често гладуващи) на страните, където бананът се чувствува у дома си и е неделима част от домашните градини и ниви, той е  основна храна през голяма част от годината.
Освен 75-76 % вода, плодът съдържа 22-25% % захари (предимно захароза -30-50% и инвертни захари), около 7 % скорбяла ( в недозрелите плодове е повече), 1,3% протеини, 0.3-0.6% мазнини, 50-88 mgг% вит.А, 46 mg% вит.В, 14 mg% вит.С и до 88 mg% рибофлавин. Наистина богатство! По калоричност бананът отстъпва на фурмата и сушените смокини, затова е резервирано  приеман от склонните към дебелеене. Естествено, дебелее само лакомникът. А бананът си е съблазнително лакомство! Плодът се преработва в брашно, мармалад, конфитюр, сок, вино.. и други  продукти. При посещение в една  “бананова” страна, , имахме възможност да се убедим ( не само поради често тънкия задграничев портфейл на българина), че 2-3 банана напълно задоволяват нуждата от обед…Любопитно: някои видове банан ( “текстилният” и “енсете”), пък и надземната маса на всички своевременно отрязани отплодоносили “стъбла”, са източник на влакно за корабни въжета, за известната в недалечното минало и у нас “манила”, а в смес с юта и памучни отпадъци – за декоративни тъкани.  “Текстилният”( Musa textilis | е и относително студоустойчив – в защитени участъци в южен Кавказ расте на открито като декоративно растение. За най-студоустойчив се счита видът “Кавендиш”.
Бананът (Musa, – един от членовете на огромното сем. Annonaceae), e едно от най-древните културни растения – според някои ботаници  първите стъпки за “отглеждането” му се крият някъде в плиоцена, т.е още от пра-прачовека. А най-вероятно е, че човекът е “открил” и използувал най-напред скорбялната сърцевина на ризома, но и плодовете на  някои диви банани са вкусни, ядливи, въпреки многото семена. Бананът присъства  в много археологически и палеоботанически разкопки. Все още не е известна родината му, но сега е разпространен по цялата тропическа и субтропична зона – като правило в хълмисто-равнинните терени, но и до 2000 м.н.в. ( като източно-африкансксият вид Musa livingstoniana ) и в някои райони на Тибет. Ядливи плодове имат и някои диви и  “подивяли” форми –  “аванта” за бедното население. В Америка е пренесен преди Колумб от Океания по Тихоокеанските “пътени” , както е пренесен и батата от Америка в Стария свят.
В света се наброяват над 2000 сорта – плодни и декоративни. Добивите от някои от тях достигат 5 т/дка, при средно световен 1-1.2 т. В Китай, например, се отглеждат сортове от два вида: Бананът на брамините ( M.sapientum) и Джуджевидния (M. nana). На нашия пазар би трябвало да са отличниците «Грос Мишел» и «Кавендиш», но под тези имена  някои вносители пробутват и по-нискокачествени сортове, а най-често партиди с недозрели плодове. Отдавна отработено!
Прекалено едроразмерно растение за домашните “райски градинки” е бананът, но за зимно-отоплявани оранжерии и за просторни офиси и халета е примамлива екзотична декорация. Все пак, има и джуджета.Д-р Хесайон описва два: Муза велутина с вис.до 120 см и М.кокцинея – до 90 см. Красиви, но с неядливи плодове. Не, не бива да фантазираме, че можем да имаме истински банан в двора. Освен …с помощта на сезонна “оранжерия”. Все някому е достъпно!
Внимание! Не всичко, наречено “банан” е банан. В Бразилия расте Порцелия гуаязензис (Porcelia goyazensis), чиито многобройни плодове с размери на дребни банани са лакомство за маймуните – наричат ги “маймунски банан”. Но и бразилецът не се отказва от тези дребни, много вкусни”бананчета”.
Вижте и нашия сайт!