събота, 12 януари 2013 г.

Лайм

Семейството на цитрусовите растения е много голямо. Родина на всички е основно Югоизточна Азия и отчасти – с ограничен брой видове – островният архипелагов район между Азия и Австралия, включително в Австралия с няколко диви вида. Всички видове, независимо от огромното разнообразие по форма и сила на растенията и плодовете, се кръстосват взимно, постоянно. Това е причина за огромното разнообразие, за наличие на такива миниатюрни плодове като “Мурая”-та с нейните цветове с аромат на жасмин, до “Памело”-то, с неговите гигантски плодове – има регистрирани в Израел на 8 януари, 2003 г., плодове с  тегло по 5.265 кг.

Трябва да е ясно, че това е възможно само при определени климатични условия и твърде изискани знания и грижи.
Лаймът е отдавна  известен  вариетет лимон , при това с голямо разнообразие от форми и хибриди. Плодовете са средноголеми до сравнително дребни. При повече от сортовете плодовете не пожълтяват при узряване – остават почти зеленооцветени. Не е много сочен. Има високо съдържание на лимонена  киселина, дори малко примитивен на вкус. Слави се като по-студоустойчив. Никога, обаче, при тази характеристика не се сочи колко време може да издържи без повреждане на минусови температури. Безспорна е неговата устойчивост на директно слънчево прегряване – нещо, което обикновеният лимон определено не понася. Това е причината този вариетет-“сорт” да се отглежда с предимство в такива горещи условия като Египет. Вероятно това е и една от причините най-много плодове от лайм да се произвеждат в Мексико.
Лаймът е  често търсен у нас от любителите на екзотиката и по-специално на цитрусовите. Може определено да се каже, че това е модно увлечение, защото този вариетет не само с нищо не превъзхожда обикновения лимон, но е много кисел, с по-остри, малко грубовати вкусови качества.  Плодовете на лайма се използват повече като хранителна подправка, за производство на специализирани газирани напитки и като елемент на фитотерапията. Не случайно се нарича “кулинарен” лимон.
Размножава се както всички цитрусови – с присаждане и с вкореняване на резници. Може да се отгледа и от семена, но при порядъчна доза търпение – необлагородените дръвчета започват да плододават едва след 10-12-годишна възраст. Дръвчетата се отглеждат при същите условия както лимона. Предимството му е, че през летните месеци не е необходимо да се крие под асми, дървета и храсти.
Вижте и нашия сайт! 
доц. Серафим Серафимов