Работа без обич е мъчение – за
работещия и за самата работа. Но пък без знание – планина от обич не
помага. Не ще много, а колкото, когато и за което трябва!
Често казваме: той не е образован, но е
добър практик. И някакси подценяваме онези необходими на този човек
знания, които е получил “между другото” в разговор с по-знаещите, с
“надничане” в нужните книжки. И, че след дълбоко усвояване на дадена
практика (технология), “случайно” идва нужното подобряване на един или
друг детайл. Това българинът го умее далеч не по-зле от другоземеца, та
бил той и …Велик. И не веднъж, не по случайност.
Един “мъничък” пример…
Читателите
познават не един метод на присаждане – резултат на вековечното търсене
на хиляди растениевъди и особено овощари. Тази практика не е дело на
богопомазани – тя е «отворен» процес. Мислещият влюбен в работата си
привнася по нещо. За…свое улеснение! После то неминуемо става достъпно
за всички. Нещо такова се е пръкнало и в с.Илинденци, Благоевградско, в
главата на един неуморим, буден практик – жилавотънкулявият Димитър
Мирчев. Усвоил опита на прадедите и опитните специалисти-разсадникари,
той постоянно търси решения на неизбежните затруднения в процеса на
производството на посадъчен материал от хинап, райска ябълка, дрян. Все
«трудни» култури, препъни камък за много любители и производители. Чете
достъпните му книжки – търси ги от Осогово до Черно море. Опитва.
Усвоява непознати чужди практики, за да изтегли процеса на присаждане в
по-ранни срокове. Да съкрати стандартния производствен срок, но и да
получи висока ефективност /прихващаемост/. Това налага да се използват
понякога, а при него предимно, нестандартно дебели подложки или тънки
калеми. Например, при дряна, при който често се налага да се отрязват
1.5-2.5 мм широки щитчета – твърде трудни за втикване в „Т”-образния
разрез под кората. Пък и кората не винаги, особено пък на по-стари
подлжки е по-груба. На помощ идва едно «простичко» решение. С добре
подострена тясна отверка се «изстъргва» част от кората, до дървесината, и
така се образува необходимото «легло” за тясното щитче (пъпка), и тя
просто се полага в него и, естествено, се пристяга с подходяща
превръзка. Резултатът се оказва по-добър от очакваното. Срастването е
пълно и присадникът се развива нормално. Твърде често Голямото решение е
наглед толкова Простичко! После го опитваш с успех и прилагаш и при
останалите «трудни» видове. «Оригинаторът» твърди, че за целта може да
се използва обикновено ножче с прерязан връх, тясно длето, дори
…подходящо оформен гвоздей. И, че …«всеки може да го направи»! Виж ти!
Колко просто! Не като при някои «интелигентни» всеможещи, които ревниво
крият някакви «секрети». И други «хитрости» е родила главата на Митю.
Например, при нужда присажда дори към края на август «на спяща пъпка»,
но прерязва подложката на височина, която осигурява не сам по-добро
срастване и презимуване на пъпката, но и високопроцентно прорастване
напролет.
И още. При ранно-пролетното присаждане
със зимни калеми на «разцеп». Също примитивно, но… ефективно решение:
след втикването на калема в разцепа, той покрива отреза с «питка» от
кал, а после засипва цялата присадкя с пръст. “Почти нямам
неприхванати!” – казва не без гордост Митю.
Много е словоохотлив – не спира да
говори, но в потока от неговите собствени гласни мисли ушите му не
пропускат казаното от събеседника. Ако не е доразбрал – пита и пак пита.
Неспокоен труженик, който много работи, но с търсещ буден ум.
Ами, да! „С питане и Цариград се стига”, казва мъдростта на народа.
Такива ми ти работи, такива ми ти
находчви обикновени хора по българската земя! Да са живи! Не ги корете,
ако се похвалват΄- то си им е право΄!
Вижте и нашия сайт!
доц. Серафим Серафимов