неделя, 16 декември 2012 г.

Да свалим лимона от апартамента в градината.

Възможно ли е? Да, разбира се, но с малко сръчност.
Всички цитрусови растения са топлолюбиви. Дори и прехвалените кинкани или който и да било друг от видовете с ядливи плодове. С добра зимоустойчивост са само някои листопадни и полулистопадни видове като трилистния понцирус, цитрус юнос, цитрус ичангензис и др. Просто не обръщайте внимание на писания и обещания за мразоустойчив лимон или портокал и т.н.!

Но, все пак, може да се  засади и отглежда цитрусово дърво в градината. Нужен е  малко труд, някои материали и сръчност. С  прости думи: нужен е временен, сглобяем топлозащитен дом / “къщичка”/ за дръвчето – за едно или две-три дръвчета.
Първо, трябва да се избере слънчево място в близост до някоя постройка или стена за защита от северните ветрове. Може би най-подходящо е близо до къщата срещу прозорец от избено помещение, откъдето през зимата да постъпва по-топъл въздух. Очевидно, ако там има тротоарно покритие, поне четири от плочите трябва да се махнат за засаждане на едно дръвче.

Второ, доставя се дървен материал – бинари 5х5 см или винкелно желязо 25х25 мм. Количеството се опресделя от схемата и пространствения обем на конструкцията. Условие: стените на защитната “къщичка” трябва да са на 5-10 см  от външните клончета и листа. Височината не трябва да превишава 180 см – с резитба се ограничава височината на короната на дървото. Конструкцията може да бъде неразглобяема /чрез заваряване, ако е желязна/. По-добре е, ако елементите на конструкцията се свържат с болтчета, за да се разглобяват всяка пролет. С едно допълнение! Ако дървото е лимон, който не понася директно слънчево огряване през периода след 15 юни до към 10 август, трябва да се осигури леко засенчване. Покривната конструкция може да се използва като отгоре се положи тензух или друга подходяща материя. В такъв случай се разглобяват само опорните странични  “ребра” – оставят се само двете предни /външни/ опорни колонки на конструкцията. Това позволява бърза защита на дървото от градушки. Да се надяваме, че не е необходимо да се напомня, че както дървените, така и железните елементи трябва да се защитят от гниене или корозия .
Трето. Избор и подготовка на топлозащитен материал. В зависимост от финансовите възможности може да се използват: “поликарбонови платна” – 6 мм дебелина; “стиропорови плоскости” с дебелина 4 до 6 см  /за предпочитане е да не са “каширани”, защото са абсолютно непрозрачни/; “минерална вата” /в никакъв случай “стъклена вата”, която е опасна за очите и кожата/; дъски /достатъчно здрави да издържат при натрупване на сняг/. На приложената схема е показано примерно изграждане на ефективна защитна конструкция с пенополистиролови /стиропор/ плоскости с примерна височина 130 см. Сглобяването е много лесно – постига се отлична плътност. В миниатюра се вижда общият изглед на “къщичката”. На южната стена е вграден двойно остъклен отвор за осветление.
За дръвчето се изкопава посадъчна яма поне 10 см по-широка и 20 см по-дълбока от обема на съда, в който е било дръвчето или 60х60 см, ако е ново засаждане. Отсраняват се всички парчета камъни и  други строителни материали и  особено парчетата хоросан /мазилка/, защото цитрусовите не понасят излишък от вар. Почвата, с която ще се запълни ямата трябва да се смеси с угнил оборски тор в обем около една пета от обема на пръстта. Добавя се около 100 г. суперфосфат, 80 г калиев нитрат или калиев сулфат /не калиев хлорид!/. Може да се добави една чаена лъжичка борна киселина /боракс/,  малко калиев перманганат и по възможност – магнезиев  сулфат. Всичко това се смесва добре. След  изваждане на дървото от съда, трябва с едно шило  да се поразкърти кореновата система /старата  почва/ от всички страни до дълбочина десетина см. По-добре е корените да не се режат, защото това не е презасаждане от саксия в саксия.  Ако дървото е по-високо от 160 см, трябва да се прережат всички по-високи клончета. Веднага се напоява обилно с темперирана вода /не пряко от чешмата/.
Четвърто. Винаги съществуа вероятност да се допусне макар и малка пролука в защитната покривка, през която да изтича топлият въздух и температурата да падне под нулата. Има и екстремни / “сибирски”/ зими. За да се избегне опасността от измръзване, може / всъщност, трябва!/ да се прокара един кабел за монтиране на една електрическа крушка от 25 до 40 вата. Тя трябва да се разположи почти на повърхността на земята и дори да се покрие със стъкло, за да не загрява директно близките клончета и листа. Не е безопасно използване на по-силна лампа. Целта е да не се допусне падане на температурата под нулата, а не да се отоплява закритието. И- нещо много важно! – лампата се включва само при много студени дни и нощи, а не постоянно, защото тя изсушава въздуха.
Нуждата от леко затопляне може да се постигне с отваряне на избеното прозорче,  ако има такова.
Пълното затваряне на покритието трябва да стане не по-късно от 15 ноември, но готовност трябва да има и към 3-4 октомври – често първият мраз и сняг се случва около 5 – 7 октомври. “Къщичката” се отваря частично към началото на април, но окончателно не по-рано от 25 април/поради опасност от слана/.
През зимния период може рядко да се наложи слабо напояване, а през летния период – според нуждата. През лятото е полезно двукратно наторяване с “шербет” – размит оборски тор. Полезно е листно подхранване  с течен комбиниран тор – обикновено нормата е една капачка от оригиналната бутилка на тора за два литра вода.
Новопоявилите  се леторасти не се премахват. По-силните се съкращават когато достигнат 15-20 см височиа, за да се разклонят. Премахват се до основата им само онези, които се появяватт отгоре на дадено клонче. Изрязват се и някои по-слаби клончета, които вече са дали плод и сгъстяват излишно короната. Стремежът е чрез резитбата да се подържа рехава корона. Не трябва да се забравя, че съкращаването на един силен летораст води до появяване на нови силни леторасти, които не дават плод. По-добре е да се навеждат с връзване, за да отслабне силата на растежа им, или да се отрязват изцяло. Резитбата не е просто “чалкане”, а почти наука. Нужно е четене за познаване на биологията на растението!
Редовно трябва да се води борба с вредните насекоми  и особено с щитоносните и кръвни въшки.
Вижте и нашия сайт!
доц. Серафим Серафимов