Във всяка дворна градина – цитрусови на постоянно място

За всеки е повече от познато мястото на цитрусовите в бита, кулинарията и здравето. Не остава на заден план и високата им украсност. Всеки обича да обели червеникавооранжевата кора на мандарината и портокала и да изпита насладата от освежаващия вкус на тези чуждоземни плодове.

НАР

Растението е сухолюбиво и идва от Иран и централна Азия, до Хималаите. То е пренесено до Армения, средиземноморските региони, югоизточна Азия, тропическа Африка и югозападните части на САЩ. На много от тези места то се отглежда специално за ядливия си плод или за декоративни цели.
В България се среща под формата на плодно дърво в южните части на страната и по Черноморието. Неговото предлагане в търговската мрежа е от септември до януари.

Касис

Касис

Касиса (Ribes nigrum или още наричан черно френско грозде) е влаголюбиво растение. Предпочита неутрални или слабокисели почви. Подходящи места за отглеждане са земи със северно изложение. Най-благоприятни условия намира в полупланинските и планинските райони(проветриви места). Касиса е светлолюбиво растение, но понася и частично засенчване. На големина достига около 1 - 2 м.

Thea Chinensis – Китайски чай

Поет Тунг (времето на династията Тан 618-907 г:
“Първата чашка навлажнява моите устни и гърло,
Втората унищожава моята самотност,
Третата изследва моите засъхнали вътрешности…,
Четвъртата чашка предизвиква леко изпарение – всички печали на живота изчезват през порите,
С петата чашка се чувствам пречистен,
Шестата ме възнася в царството на безсмъртието,
Седмата…Ах! Но аз вече не мога повече… Чувствам само диханието на прохладен вятър, което се надига в моите ръце…”

ЦВЕТЯТА – ЕСПЕРАНТИЯ

         Всекиму познато е понятито езикова бариера. За щастливците, открехнали най-широкия езиков прозорец Есперанто няма езикови сенки и полусенки – тяхна втора Родина е Есперантия/ Esperantujo/.От самия изток да самия запад, от Полюс до Полюс – един общ “рóден” език.

Бонбонено дърво

Не всички части на растенията са годни и приятни за ядене. Всеобщо за безспорни приемаме  плодовете, листата, някои корени и кореноплоди, зелените тревисти стъбла на някои зеленчуци. Като лоша шега ще приеме всеки твърдението, че и дръжката на плода е годна за ядене. А ето, че има и такова нещо.

Вистерия или Глициния

Вистерията – една от закачките на природата.
За специалистите по цветарство Вистерията/наречена така през 1848 г. на името на американския лекар Каспар Вистар, е позната по-често с името  „Глициния”. Най-популярното име е „синя акация”. То, каква ти акация! – далеч не е  дървото, от което се добиват най-здравите дървени колове и, любопитно за гастрономите! – цветовете на което лесно се превръщат във вкусни „шницели”.