Всекиму познато е понятито езикова
бариера. За щастливците, открехнали най-широкия езиков прозорец Есперанто няма езикови сенки и полусенки
– тяхна втора Родина е Есперантия/ Esperantujo/.От самия изток да самия запад,
от Полюс до Полюс – един общ “рóден”
език.
Цветята – растенията – са също безграничен глъбинно разбираем език и
връзка между всички хора. Всеотдайни, безкористни, любвеобилни, приласкващи
като майчина прегръдка. Влез, прилепи се като невидима сянка към която и да е
група от толкова разнообразни по цвят,
възраст, интелектуалност и интереси гости на Малката ботаническа
“Райска” градина в черноморските поли на Странджа / китното с. Велика/ и ще
усетиш притаения дъх и вдадения поглед към разказа за чудния свят на
божествената връзка между хората – искрените зелени приятели, нежни като детска
бузка или бодливи, но винаги усмихнати.
Между и към хората от цялата земя. Както каза един гост-професионалист – тук са
сгушени деца на тропика, субтропика, умерения и субполярния климат. Без спорове
и наддумване, без кавги, с отворени души.
Чужденците стават
завинаги приятели, роднини, семейства.
Есперанто сдружава
и свързва.
Гостува ни
международно семейство – Петко и Кристина Казакови – полякиня и българин –
литератор и железничар – габровци. Кристина, въпреки 30-те години ядене на
старопланински хляб, шопска салата и габровски “Бацилус булгарикус” ( без
френски сурогати), често сдъвква капризните пълен
и кратък мъжки ( моля! ) член, отличително
българското членуване, интонацията, но пък есперанто се лее като вода, без
подводни и надводни прагове, защото полякинята е бездънен кладенец на разноцветни, пиперлии и
закачливи вицове, понякга смешни в български вариант, но перфектни на
есперанто. Та и как да шлифова българското слово като в габровския им дом се
лее предимно вторият, но станал пъпна връв като роден език - международният език на надеждата за
разбирателство между хората от четирите краища на света.
И заедно с тях,
както всеки божи ден – поток от гости на Градината: германци, датчани, англичани,
французи, чехи, руснаци, поляци – деца и възрастни, обикновени люде и учени.
Еднакво възторжени от букета разнообразни цветя, храсти, дървета. Как се
разбираме? С езика на цветята, подсладен с френски, руски, английски, нерядко
Есперанто, предпазливо немски, полски, чехски.
И Кристина не се
стърпява – допълва “лекциите” на импровизирания малък Народен Университет.
Петко се усмихва!..
Целият свят е
усмихнат! – Като цветята!