През 70-те години на миналия век Опитната станция за южни култури, Поморие, често беше посещавана от чужди туристи, почиващи в Слънчев бряг. Имаше какво да видят и чуят, да се уверят, че и в България има “ноу хау”. Един французин, впечатлен от богатия сортимент и бързия темп на разширяване на бадема (към 1974 г. Бургаски окръг вече се гордееше с нови 32 000 дка), се поинтересува дали може да закупува у нас бадеми, защото…”ядкитe, които купувам от Калифорния са…с по-ниски вкусови качества от произвежданите в Гърция и България”.
Такива отзиви имахме и в някои международни срещи. Повече слънце, добри сортове, минимална химическа интервенция, добри отгледни грижи – това бяха основите на авторитета на българския бадем. За съжаление, не много отдавна, както в много посоки, самите българи с “демократичен ентусиазъм” разрушиха достигнатото, убиха “златното магаре”... Въпреки че:
-бадемът и шамфъстъкът са единствените богопомазани плодове – споменати в библията,
- бадемът: е динственият плод сред орехоплодните, чиято ядка старее, но никога не гранясва,
-плод с най-високо съдържание на незаменимия животоспасяващ токоферол,
- източник на масло, което, по думите на един професор, се усвоява от организма …”без чревно преработване”,
- растение, възприемано не случайно като ” златното магаре на овощарството”, заради способността му да превръща в икономически ефективни и най-неплодородните, сухи, каменисти,… “анатемосани” земи,
-фантастично красиво с червено-розовата пролетна премяна на “бадемовите” хълмове,
- и, нещо любопитно, - шегата на страна! – един от най-пеещите кавали се прави от бадемово дърво.
Бадемът е член на една богата фамилия – Розоцветни, познати и нужни на човека от пред-човешкия му период. Появил се някъде в люлчината глъбина на растителното царство, преминал жестоките изпитания на заледявания и аридизация на климата, влязъл дълбоко в ритуалния и хранителен свят на хората, днес той е обект на стабилно развиващи се производство, преработка и търговия по света, ценен източник за ред лекарства.
Бадемовата ядка е не само пълноценна, но и важна диетична и лечебна храна: захари – 2-10%, белтъчини -10-34%,масло -35-67%, провитамин А, витамини В1, Р, Е. Маслото е бедно на линоленова и линолева киселини, затова не гранясва (имаме проби отпреди 30 години - без вгорчаване). Това е изключително ценно качество – то позволява да се съхранява продукцията безрисково до възникване благоприятна пазарна цена. Ценно приложение имат дори горчивите ядки, които съдържат отровния амигдалин. Е, и змийската отрова е … лек!
В Никитската ботаническа градина, Крим, в САЩ и във Франция са създадени ред късно-цъфтящи сортове, които “пропускат” пролетните слани – бич за бадема до неотдавна. Още през 50-те години на миналия век бяха внесени у нас меко- и книжночерупкови сортове, като Бумажноскорлупый, Нонпарел и др. с рандеман на ядки над 65%. В ОСЮК, Поморие, бяха създадени сортове с рандеман почти 80%, с ненадминат късен цъфтеж.
Бадемът може да расте и плододава в такива участъци, на които никоя друга култура не “издържа”. А колко са такива у нас? Хиляди декари! При това, бадемовата ядка по пазарна цена е по петите на пекана, - постоянно икономически доходна. Ако прибавим и богатата паша за пчелите, доходността се увеличава.
И едно от най-съществените предимства на бадема: ново насаждение, при провеждане на една прогресивна ( “забавена”) резитба за формиране, достига период на положително салдо още през третата година след засаждането. Доказано! Кой овощен вид предлага такава икономическа ефективност?
Най-дълговечно насаждение се постига с директно създаване: семената се засяват направо в насаждението (разбира се, след съответно риголване) и там се извършва присаждането. Но, кой ли път трябва да се припомни: сигурен успех се постига с предварително изучаване на биологията на бадема, сиреч, параметрите на ефективното производство.
Е, това май се отнася за всяка култура. За всяко начинание!
България е обетована земя за бадема. Вече има предприемчиви ентусиасти,
които започнаха изграждане на модерни бадемови градини. Няма време!...Нашата икономика има нужда и от мащабно разгръщане на бадемопроизводството, от бързо и ефективно оползотворяване на хилядите декари пустеещи земи. Някак-си прекалено се увличаме по екзотичното, по “дивото”, а пъдим питомното, което отдавна-отдавна е кацнало на рамото ни и все чака нашето внимание. Всички предпоставки за твърд успех са в наличност. Само…все още стопанинът нещо се колебае! Или е …“ по-изгодно” да внасяме нискокачествените, пълни с химия, чуждоземци?... А можем ние да експортираме! Както го правехме. И да богатеем, вместо да беднеем.
Серафим Серафимов
